Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Извън спорта

Легендарната поп фолк икона Петра: Искам да си остана хищната хиена на поп фолка!

Публикувано

на

Петра е емблематично име в историята на родния поп фолк. Тя е една от основателките му, а една от най-популярните й песни „Хищна хиена”, не само, че я изстреля за едно денонощие на върха, но и предначерта съдбата й.

Петя Атанасова, както е истинското й име, е родена на 8 октомври 1963 г. в Хасково в семейството на гръцки емигранти.

Завършва руска филология в Санкт Петербург, където работи с руски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където създава и музикална група.

Кариерата й се развива в „Пайнер” в периода от 1998 до 2002 г., а през 2003-та тя се прехвърля в „Съни Мюзик”. Впоследствие Петра заминава за Кипър, а в родината си се завръща обратно през 2009-та, когато пуска още няколко парчета като самопродуциращ се изпълнител.

В личен план животът й прилича на истинска приказка, в която, разбира се, тя е в ролята на принцесата. Петра вдига сватба с актьора и писател Стефан Цирков, от когото има 2 дъщери, но по-късно двамата се разделят. Днес фолкдивата е щастлива омъжена за гръцкия бизнесмен Димитрис, с когото вече повече от 15 години живее в Кипър. Той й прави такива умопомрачителни изненади, от които не само ще се изумите, но и ще се впечатлите.

Разговорът с Петра е навръх рождения й ден, а споделеното от нея повече от откровено.

 

– Петра, как ще посрещнеш рождения си ден?

– Много си обичам рождените дни, не знам дали е свързано с тортата, пищните букети, положителните емоции и пожелания, но вълнението е голямо. И нека още дълги години да го посрещам, пожелавам си дълголетие отсега (смее се).

– Липсват ли ти активните творчески години?

– О, да, разбира се, че ми липсват. Често ме питат даже дали се страхувам, че ще бъда забравена, а аз винаги отговарям по един и същи начин – може да бъде забравен само този, който не е оставил следа след себе си.

По принцип съм рок певица, но моята ниша в поп фолк попрището и до ден-днешен не е запълнена. Текстовете на песните ми са много социални, гротескни, осмиващи времената, в които живеехме, като един огледален образ на емоциите на всички и на това, което се случваше около нас.

Не напразно имам толкова много награди, за което благодаря и на многобройните си фенове. Все пак изживях и една приказка, наречена „Пайнер”… (усмихва се).

– Ти си една от основателките на поп фолк жанра у нас, но от твоите най-силни години досега много неща се промениха. Не са ли днес твърде еднакви и доста предвидими и песните, и визиите на изпълнителките?

– 90-те години, когато аз и колегите ми бяхме на върха, всъщност не е спирало да напомня за себе си. Ние продължаваме да бъдем актуални и до днес и неслучайно са толкова актуални ретро партитата.

Макар че има една такава тенденция в България, че когато минеш, да речем, 45 години, големите музикални компания, свързани не само с поп фолк жанра, а изобщо, сякаш те оставят в забвение. Не е правилно и много ми се иска за всички тези изпълнители да има някаква реабилитация.

В другите страни това се цени, уважават си изпълнителите. Как нито една от тези звезди, например в съседните Сърбия и Турция, не бе забравена, не преустанови кариерата си, а в нашата страна това се случва с лека ръка.

Изпълнителите с годините трупат рутина и могат да направят много по-ефектно и голямо шоу, отколкото са способни по-млади певци.

Това ми е било пред очите и няма как да не го призная. Сега какво – лъскав клип, модерно парче, задължително с рап елементи в нея, но и други неща… Неотдавна в България попаднах на парти с участието на актуални звезди на поп фолка, не искам да споменавам имена… изведнъж тя се обръща с гръб към публиката, придърпва си бикините, вдига си полата, оправя си и се обръща отново, разговаря с диджея, което е абсолютно недопустимо за един изпълнител. Накратко – сценично поведение нула!

Добре, прекрасно е, че повечето имат социален статус, възхищавам им се на грижите по външния вид, но много неща липсват.

А по повод рап елементите в поп фолк парчетата, ще ти споделя нещо любопитно – в последния си албум през 2004-та включих рап парче и тогава ми казаха, че е много вулгарно, че не върви в поп фолк средите, а сега всички имат рап в песните си.

– У нас лесно се лепят етикети, паметта е доста избирателна и обикновено запаметеното е с дискредитиращ нюанс. Теб, например, те знаят и до днес, като „Хищната хиена”, а това е песен, която преди години просто е запълнила бройка в албума ти…

– Точно така, да. Действително „Хищна хиена” беше последната песен от тогавашния ми албум, която записах с ужасно нежелание. Не знам защо.. не ми харесваше, не бях сигурна в парчето.

Най-известният тонрежисьор в България обаче, Ленко Драганов, бе категоричен, че тази песен ще е водач на албума, което дори малко ме шокира. Но той има уникален нюх, както и Митко Димитров, и така стана, че това парче се превърна за нула време в тотален хит.

– И досега хората те помнят като „Хищната хиена”. Това дразни ли те или напротив?

– Не ме дразни, преди години това парче още на другия ден от излизането на албума извираше от канализацията, от всяка кола, отвсякъде. Не можех да изляза на улицата, да си купя, например, обувки, моментално се струпваха хора, въпреки че все още бях недостатъчно позната за широката публика. Само заради тази песен.

Аз искам да си остана хищната хиена на поп фолка, защото четох някъде, че каквото изпееш, това ти се случва. А истината е, че това парче стана като мантра за целия ми живот, защото всичко в него стана факт за мен. Животът ми се стече така, както се пее в песента.

– Буквално ли?

– Абсолютно буквално, да, едно към едно (смее се). Странно е, но е факт. Още само в политиката не съм влязла, но имах предложения. Иначе всичко друго, което се пее в песента, ми се случи – и бизнес дама станах, и в чужбина живея…

– А в личен план какво се случва?

– Само мога да благодаря на Бога, че всички в семейството ми са живи и здрави. Щастлива и горда съм с двете си дъщери – малката завърши със златен медал „Международни отношения” в Софийския университет, а след това и магистратура в Болоня, поканиха я в парламента в Рим, а голямата завърши икономика и вече има три прекрасни деца.

Аз съм и баба – като застана до голямата си внучка, която е на 14 години, никой не може да повярва (смее се). Наследила е моя талант и върви по моите стъпки, защото е в музикална гимназия с поп и джаз пеене, разкошен глас има, пет октави.

– Едно птиче ми каза, че в любовта си досущ като принцеса, защото твоят съпруг не спира да те изненадва, често ти праща лимузини, прави ти импровизирани пътешествия…

– О, непрекъснато (смее се). Понякога идеите му са откровено луди, последната, например, е свързана с двуседмичен средиземноморски круиз. Но той прави така – идва и ми казва: „Имаш 15 минути да се облечеш, че ще летим”, и аз не знам нито за къде, питам само с топли дрехи или не.

Много обича да ми подарява коли, вече имаме цял автопарк, а аз дори нямам шофьорска книжка, но пък имам шофьор.

– Бизнесът му да не е свързан с автомобилната индустрия, щом толкова обича да ти подаря коли?

– Той е рали състезател и цялата къща е пълна с рали коли, участва в състезания, аз ходя с него, мания голяма. Иначе бизнеса му е свързан с транспорт, има фирма, а отскоро развива и втори бизнес, в който е включен и туризъм. Но той е зодия Риби и обожава да пътува, поради което и често изненадите му са свързани с пътешествия.

– Успя ли да съхраниш приятелства от поп фолк бранша през годините?

– Уважавам всичките си колеги, знам какъв труд полагат, за да изглеждат добре. Но не одобрявам прекалените интервенции… както се получи наскоро – чувам гласа на Преслава, очаквам да видя Преслава, а изведнъж не се появява тя.. Красиво момиче, но не е тя. Превърнахме се в Холивуд 2.

– Ти правила ли си си някакви корекции досега?

– Все още не съм, но и не мисля да се подлагам засега. Помня, че бях още в четвърти клас, когато си бях наумила да си правя ринопластика. Тогава баща ми ме заведе, за да ми обяснят какво точно се случва и аз като чух каква е процедурата и на какво ще трябва да се подложа и тутакси се отказах. А впоследствие точно това носле се оказа, че прави спецификата на лицето ми.

Засега съм далеч от хирурзите, но не се знае за в бъдеще, както се казва никога не е късно да станеш за срам. (смее се) Все още не са ме стресирали първите бръчки, получавам комплименти за вида си, а и аз имам детска физиономия, така че съм облагодетелствана.

– Малко хора знаят, че рисуваш невероятно. Кога откри и този талант?

– Може би е вроден, защото и баба ми, на която съм кръстена, е рисувала, а също и баща ми. Като малка дори мечтаех да завърша художествена гимназия и да рисувам, не са ми чужди четката и боята, участвала съм и в много изложби като ученичка. А днес се занимавам с най-различни техники. Получих предложения и за изложби.

Занимавам се и с флуид арт. Освен картините, започнах да изработвам и уникални свещи. Това ми носи голямо щастие.

– Остана ли през годините някой нереализиран музикален дует?

– Да. Имах проект с Василис Карас, който така и не се реализира. Така се случи, че в онзи момент той лекуваше гласни връзки, аз заминах за Кипър и така и не я случихме тази история. Но за всичко има време, имам и нови песни сега, постоянно ме канят и на участия.

Ще ти споделя и за един случай, който остана незабравим за мен – моя близка приятелка, която знае за мечтата ми да посетя Париж, ми подари за 40-ия ми рожден ден новината, че бързо трябва да си събера багажа, тъй като имам участие там.

Та тръгнах аз, а там организацията беше невероятна, защото всъщност всичко бе замислено като изненада за мен. Имаш двуседмичен рожден ден в Париж!

Бяха ми намерили дори билети за „Мулен Руж”, бях на първия ред, къде ли не ме водиха, опитах и видях всичко. Във Версай ми подариха даже копие на кръста на Мария-Антоанета, която ми е любимка. Невероятно преживяване.

– А липсва ли ти България? Има ли я носталгията по родината?

– Много, да. Малката ми дъщеря е в България. Аз все се надявам, че страната ни ще тръгне по правия път. Липсва ми българското, манталитета на българина, защото в Кипър е твърде спокойно. Азис, който постоянно идва, дори казва, че е като санаториум (смее се).

Само се яде и се купонясва. През ден е празник и се почива – сряда, събота и неделя са почивни дни. Хората са се отдали на спокойствие, плажове и купони. Така тече животът в Кипър. Докато в България има тръпка, хъс, адреналин, животът тече по-динамично.
Източник: „Шоу/Блиц“

Избрано